Ламия (гръцки Λαμϊα) в древногръцката митология е чудовище. Някога била царица на Либия и любима на Зевс на когото родила няколко деца. Хера превърнала красивата Ламия в кърваво чудовище, а децата - убила. Освен това я лишила от сън. Затова Ламия бродела по нощите. В отчаянието си Ламия започнала да отнема децата на други майки. Съжалилият я Зевс и дал възможност да си маха очите, за да заспи и само тогава тя била безвредна. (Suida, Hesych.). Ламия наричали нощните привидения, които пиели кръв от младежите. (Страбон 1 2,8; Diod. XX 41).
* В митологията на някои европейски народи ламия е наричан зъл дух, змия с глава и гърди на красива жена. Счита се, че Ламия убива децата, че, както сукубите, може да съблазни мъжете и да изпие кръвта им. Живее в гори и изоставени замъци. При южните славяни ламята е чудовище с тяло на змия и глава на куче, което се спуска над полята и градините, и унищожава плодовете на земеделския труд. (виж ламя)
