Тъмния принц се появи срещу истинския и каза
- Осъзнаваш, че ти си пазителят на времето сега и ти трябва да я убиеш, нали?
- Да... Това, което е предсказано не може да бъде променено... Но наистина ли това пишеше?
- Точно това... Тя ще умре... И ти трябва да се погрижиш за това...
Принца започна да се смее
- Глупак! Поне лъжи обедително! Аз съм теб и ти си мен! Знам какво си мислиш и защо искаш да стоя далече от нея!
Терена се промени и всичко стана бяло. Пред принца се изправи огромно стълбище, а на едно от стъпалата тъмния принц с меч и верига
- Ела и ме убий!
Принца се затича нагоре по стълбището, към светлината... Тъмния принц се разкрещя
- Не! Не ме оставяй! Не можеш да живееш без мен!
Но принца навлезе в светлината. Вече нямаше никаква следа от тъмния принц... Нищо от това всъщност не се бе случвало. Принца се огледа, погледна и ръката си. Нямаше знаци, нямаше верига. Беше свободен. Но за колко дълго? Това не беше важно сега. Той се засили и скочи от скалата. Скачайки по клонки, скали и още какво ли не, той успешно стигна до земята, макар с няколко рани, и си тръгна...
