Върха

...

Дастан дойде и погледна към небето, като се провика към висшата сила (админа хД) - Ти е*а майката е що нема пустиня?!?!

Той почна да се хили се едно беше мноу здраво надрусан с хашиш ХДДД

Върнаха се в момента, когато тя беше тръгнала към него, а оная немаше никва идея кво е станало хД (смис не знаеш, че съм върнал времето хД)

Уонда чезна хД

Той си тръгна

Гама се изкачи. Легна на върха, загледа се в небето и започна да тряска светкавици за успокоение.

Гама я забеляза и продължи да си треска светкавици.

Гама я видя и със силата си на магнатика помогна на Мику да се изправи. Отстрани обаче си изглеждаше, че Гама само си гледа небето.

Гама се усмихна леко. Със светкавици изписа пред нея "Добре ли си ?".

Светкавиците изчезнаха и на тяхно място дойдоха други: "Какво има ?".

Със силата на магнетиката Гама размести няколко камъчета, че да се получи отново съобщение. "Не разбрах какво има."

Гама реши да каже нещо:
- Та, не разбрах. Добре ли си ? - като в същото време не отдели поглед от небето.

Луцифер се появи, като беше в някаква човешка форма. Той си беше прикрил могъщата аура, за да не усетят енергията му, и погледна към небето, като на лицето му се изрази злобна усмивка.

-Вече да...
Каза Мику без да помръдва и да си отваря очите.

Луци усети, че има работа, и се порт-на на някъде

- И името ти е ? - каза Гама.