Вавилон

...

Ah, Babylon! Im home at last! - каза Принца, след което слезе от лодката... Малките деца се гонеха. Хората бързаха по улиците на града. Продавачите викаха клиентите към щандовете си. Принца наистина бе у дома. Той се прибра в двореца си и си легна в спалнята. Оръжието му беше до него на кревата
- "Какво ще правиш сега, принце?" - чу се глас в главата му.
- Мисля да навестя онзи ангел след като си почина
- "Не ти ли омръзна? Не разбра ли, че не я интересуваш?" - отговори гласа в главата на принца.
Дастан замълча за малко, след което отново каза на глас:
- Но може да е в опастност...
- "А това теб не те засяга. Освен ако... Ооо не... Не ми казвай, че пак си се влюбил в някоя хДДД"
- Не, за Бога! - отговори той твърдо, след което добави притеснено - Но какво толкова ако е така?...
- "Принце, ти трябва да бъдеш жесток! Трябва да бъдеш смъртоносен! Способен си да унищожаваш сам градове, империи! Ако се размекнеш ще бъдеш убит! За това аз съм тук... За да не ти позволявам да забравяш целта си..."
- Но...
- "Няма "но"! Отиди при онази Иванович и й кажи да не се доближава до теб!"
- Предполагам така е най-добре...
Принца на Персия се изправи, взе си меча и отново тръгна на някъде
- Осъзнаваш ли, че ако не контролирах Пясъците на Времето щях да съм при нея чак след седмица? - той зададе въпрос на другото му "аз"
- "Ти някога оставаш ли концентриран за повече от 30 секунди?!" - отговори Тъмния Принц в главата му...

Принца се появи в града благодарение на пясъците и се огледа. Той седна на една пейка и се замисли... Защо точно тъмния принц толкова искаше той да бъде безмилостен и смъртоносен? Защо считаше това момиче за заплаха? Та тя беше просто ангел! Принца бе убивал Бога на Тъмнината, демона, генерал на пясъчната армия, създадена да унищожи Соломон, беше победил Дахаката, пазителя на пясъците, и беше унищожил безсмъртния везир. Някакъв ангел не можеше да му попречи. Мнението на принца непрекъснато се менеше и затова не беше сигурен дали наистина иска да я оставъ в ръцете на Заразата. Тази зараза беше прекалено опасна. Ангела не можеше да се справи сам. Но принца не знаеше дали му пука. Все пак около царството му имаше много повече пясък, а заразата създаваше всяко ново пясъчно чудовище от нова частичка пясък. За това Вавилон бе много по-застрашен от някакво си глупаво момиче. Нещата все повече клоняха към това принца да си остане у дома. Дастан стана от пейката и се огледа отново. Броя на хората по улиците бе драстично намален. Пясъчна буря се движеше към града. Дастан нареди на малкото останали деца да се приберат и хвана медальона си. Пред него се появи син портал, в който той влезе. Озова се в съвсем нов свят, където имаше само един дълъг път и на края му, голяма купа с вода о.О Тааа принца се доближи до водата, докосна я и до него се появи една жена
- Какво има, принце?
- Трябва ми помощ... Какво да правя с онзи ангел... Ще умре ли наистина?... И трябва ли да ми пука?!...
- Ти най-добре знаеш, че написаното в линията на времето може да бъде променено. Просто послушай сърцето си... - след тези думи жената изчезна
- Да, благодаря... Сега съм обратно на старта....
Дастан се върна и мина през портала, телепортирайки се някъде...

Всички хора се бяха събрали на площада, извикани от Принца. Изведнъж той се появи върху една сграда и извика
- People of Babylon! An ancient evil has been released, but have no fear! Your Prince can handle it! I have faced Death itself and i have been rewarded! I am now immortal and i have powers greater than any human can ever imagine! With the powers of Death, the Marid and the Sands of Time i am the most powerful human being on Earth! Want proof? You got it!
Принца извади една бутилка с вода и я хвърли нагоре. След секунди бутилката се пръсна, но водата остана там... Тя не мърдаше от мястото си, сякаш гравитацията не я засягаше. Принца оформи сфера от вода и я тупна в земята. Тя отскочи. Дастан се усмихна и изчезна, а хората започнаха да говорят какво ли не за него. Някой решиха, че е обладан от зъл дух, а други - че вече е бог...