Къщата на Елена Иванович

First topic message reminder :

Елена не обичаше да се застоява кой-знае-колко дълго на едно място, за това
предпочиташе да живея в по-малки жилища.
Точно сега се бяше настанила в
една страхотна, малка квартира. Почти всичко беше в лилаво, и имаше
страшно много прозорци, което бе перфектно за нейният вкус.

Ето я и
малката всекидневна, винаги подредена и много светла, където Елена винаги
можеше да приема гостите си, било то и неочаквани.

Ето ги кухнята и трапезарията в едно. Тя не се застоявам много там. Педпочиташе да яде на вън.

А, и банята - едно от любимите и места.
Когато влезне вътре, и си напълни ваната, можа да не излиза с часове.

Спалнята на Елена - второто и любимо място.

Стаята за гости - мястото, където винаги
някой е добре дошъл.

Последната стая, но не на последно място -
гардеробът на Елена!

Гост

Ноктис си пална цигара и наблюдаваше разговора.

Елена погледна към Ноктис.
-Нещо против да си взема една? Имам нужда! - попита тя и погледна критично към Луцифер.

Гост

Ноктис каза:

-"Be my guest."

-Мерси.. - каза Елена и усмивката на лицето и бързо се върна, но само за кратко. Тя взе една цигара и си запали, като дръпна една доста масивна дръпка.

Гост

Да не ме мислиш за демон? Да, променил съм се, но го правя заради всички паднали ангели... Заради теб и мен...

-Теб и мен?! Няма теб и мен Луцифер, отдавна има само АЗ!! И аз няма да участвам в това! - всеки момент щеше да му се разкрещи ако Ноктис не беше тук.

Гост

Ноктис нямаше нищо общо с разговора, даже не знаеше за какво точно говорят ангелите и не се намесваше.

Гост

Не си се променила изобщо! Не съм влюбен в теб, Елена! Искам просто да направя един по-добър свят за ангели като нас и никой няма да ме спре!

-Свят за ангелите има Горе! - Елена посочи към небето. - Тук е света на хората, не нашия, не твоя! - поредната струя дим излезе от устата и.
-Казах ти, няма ме. По-добре си тръгвай.. Не участвам..

Гост

Значи ще ме оставиш? Ще оставиш един стар приятел в непознат свят? I tought you were better than this... - черните криле се появиха на гърба му и последните му думи преди да излети бяха - Съжалявам... За всичко...

-Има за какво.. - каза Елена, когато той излетя през прозореца и изчезна.
-Съжалявам за това, но... - погледна Ноктис и сниши поглед.

Гост

Ноктис каза:

-"Няма нищо, даже не знам за какво става дума."

-И по-добре да не знаеш! - отговори тя и загаси фаса в пепелника.
-Какво ти се прави?

Гост

Ноктис каза:

-"Чесно казано си няам на идея, напрау са схванах."

Точно когато той се обръщаше за да и отговори, тя се измести и се озоваха на сантиметър един от друг. Дъхът на двамата се смеси.
-Да ти помогна? - попита Елена с тих глас.

Гост

Ноктис се усмихна и я целуна като на свой ред каза:

-"Зависи по какъв начин."

-Ти по какъв искаш? - попита Елена и онази лукава усмивчица се плъзна по лицето и. Съвсем забрави вече, че преди минутка беше бясна.

Гост

Луцифер кацна на покрива... Беше объркан и тъжен... Капка вода се стече по бузата му. Той я избърса и каза
- Ка-... Как-.... Какво по дяволите?!...
За пръв път му се случваше това... Дори не знаеше точно какво е... Това го бе разсеяло за малко, но след това отново се сети за останалите си проблеми... Той не знаеше какво точно да прави, за това остана тук и чакаше някакъв знак...
Аурата му беше силна и лесно забележима. Той беше ядосан, което я правеше още по-силна. Всъщност дори в Рая ангелите го усещаха... Усещаха гнева му и се страхуваха. Защото знаеха, че няма да могат да го спрат... Той щеше да стигне до Бог и... кой знае какво щеше да направи...

Гост

Ноктис я хвана за ръката и внимателно я придърпа към себе си така, че тя да седне в него и добави:

-"По кой начин си най добра да помагаш."

Гост

Гнева отново изпълни Луцифер и той изчезна...

-По какъвто си избереш, добра съм във всичко.. - каза Елена, като още се сдържаше да не го целува, само за да го дразни.

Гост

Ноктис се приближи към нея и я целуна с език надявайки се момичето да разбере намека му.

Елена като-че-ли само това и чакаше. Щом той я целуна, тя отвърна и обви ръце около вратът му.

Гост

Ноктис я гушна и продължи...

Ноктис я прегърна през кръста и се спусна назад на дивана. Елена се озова върху него, като продължаваше да отвръща на целувките. Беше сложила ръцете си на гърдите му.

» Елена Иванович
» Къщата на Соул
» Къщата на Клауд
» Къщата на Нему
» Къщата на Люка